Как да изберем ръчна пила

Изпиляването е завършителна операция, която се извършва с пила, и цели окончателно придаване на желаната форма и повърхностна обработка на даден детайл или предмет, както и окончателно прецизно оформяне на различни по форма и големина отвори. Пилата е задължителен инструмент и за напасване на контактните повърхности между два и повече детайла, така че да прилепват плътно един към друг, за премахване на острите „мустаци“, за заобляне и заглаждане на ръбовете, останали след рязане на ламарина, стоманени профили, и т.н.

Видове ръчни пили според обработвания материал

В зависимост от обработвания материал, ръчните пили се разделят на пили за метал, за дърво, за пластмаса, за гипсокартон, като има и редица специализирани пили – диамантени, фермерски и др.

Пилите за метал също се делят на групи според предназначението си – шлосерски, за заточване на дърворежещи инструменти (ръчни триони, циркулярни дискове), пили за заточване на вериги на верижни триони и др. Обособена група са и т.нар. ключарски, часовникарски и рифелни пили, предназначени за филигранна обработка на метални изделия.

Пилите за дърво, известни още като рашпили, се отличават със специфично едро назъбване, поради което отнемат по-едри стружки. Макар и по-рядко, те се използват за грубо изпиляване на предмети от олово, цинк, кожа, гума и др.

За обработка на листова пластмаса и меки метали са подходящи пилите с дъговидна (фрезована) насечка.

Пилите за гипсокартон, наричани също рендета, наподобяват дърводелската рашпила, но за разлика от нея, работната част на този вид пили е стоманен лист с перфорирани диагонално разположени отвори с режещи зъби. С тях може да се работи и върху мека дървесина, фазерни плочи, шперплат, ПДЧ, винил, гума, фибростъкло и др.

Диамантените пили са подходящи за работа с много твърди материали като керамика, стъкло, метал и др.

Фермерските пили се използват за отстраняване на излишна кератинова маса от копитата на конете и за „маникюр на слонски копита”. В градинарството те се използват за изглаждане и оформяне на краищата на клоните след кастрене.

Видове ръчни пили според напречното сечение

Най-често се използват пили със следната форма на напречното сечение: плоски, квадратни, триъгълни, полукръгли, кръгли, ножови, ромбовидни, наричани още пили меч, и др. Пилата се избира и според нейната дължина.

Видове ръчни пили според насечката

Изработените чрез засичане пили, имат издълбани успоредни, гъсто разположени една до друга насечки – своеобразен продълговат режещ зъб с остър ръб при отрицателен преден ъгъл. Тези пили остъргват от обработваната повърхност сравнително малко материал при всеки ход.

Изработените на фреза пили имат зъби с положителен преден ъгъл. При работа върховете им се врязват в обработваната повърхност и пилата отнема повече материал.

Насечката на пилите бива единична, двойна (кръстосана) и дъговидна (фрезована).

Пилите с единична насечка имат един ред зъби, разположени само в една посока.

Пилите с кръстосана насечка имат два реда зъби, които са разположени кръстосано едни спрямо други – долна (спомагателна) насечка и горна (основна) насечка. При пресичането им се получават ситни режещи зъби със заострен връх, които не само издълбават, но и начупват стружките на съвсем ситни стърготини. Повърхността се получава по-чиста и гладка, без набраздявания.

Пилите с дъговидна (фрезована) насечка са подходящи за обработване на меки метали и листови пластмаси.

Интензивността на отнемане на материала, т.е производителността на работа и най-важното – точността при пилене и грапавостта на получената повърхност, зависят основно от гъстотата на насечките, от техния брой на дължина 1 cm по продължение на оста на пилата. При двойната кръстосана насечка, се броят зъбите в горната. При рашпилите гъстотата се измерва с броя зъби на 1 cm².

Гъстотата на насечките за всяка пила се обозначава чрез номера на назъбването (насечката). При един и същ номер броят на насечките на 1 cm, т.е. гъстотата на насечките, зависи от дължината на пилата.

Според DIN 8349 номерата на назъбване са от 0 до 5. Обичайно номерът за всяка пила е щампован в близост до опашката или върху нейната основа.

Най-общо казано, пилите с насечка 0 и 1 имат най-малко на брой и същевременно най-едри зъби, а пилите с насечка 5 са предназначени за най-фина, завършваща обработка.

Как да изберем пила за метал

При този вид пили водещо значение има тяхната режеща способност. От нея зависи количеството материал, което се отнема при всеки ход, точността на обработка и остатъчната грапавост на обработената повърхност.

Пилите с единична засечка се използват за обработване на по-меки метали – бронз, месинг, мед, алуминий и други, както и за неметални материали. За заточване на зъбите на триони, циркулярни дискове (без твърдосплавни пластини) и други режещи инструменти, също се използват пили с едностранна насечка.

Пилите с кръстосана насечка са най-подходящи за обработка на твърди метали – стомана, чугун и др.

Пилите с насечка 0 и 1 имат малко на брой и най-едри зъби и се използват за едро грубо пилене. Подходящи са и за обработване на предмети от алуминий. Номер 5 имат пилите, предназначени за най-фина, завършваща обработка.

Рифелните пили са специализирани пили за изработване на матрици, гравиране върху метал, изработване на метални фигурки и др. И двата им работни края са огънати дъгообразно за работа в труднодостъпни места. Обикновено са предназначени за средно фина до фина обработка на метала.

Часовникарските пили се използват за фина обработка на малки отвори и елементи, разположени на труднодостъпни места. Използват се от гравьори, златари, часовникари и други.

Как да изберем пила за дърво

Рашпилите са предназначени за обработване на дърво, олово, цинк, кожа, гума и др., като при тях всяко режещо зъбче е насечено поотделно. Различават се по едрина на зъбите и съответно по тяхната гъстота – брой на 1 cm².  Според номера на назъбване, броят на зъбите е: №1 (14 зъба/cm²), №2 (20 зъба/cm²) и №3 (28 зъба/cm²). Данните са за дължина на пилата 150 mm. Съответно пилите с №1 работят най-грубо, №2 – средно грубо, а пилите №3 са подходящи за завършваща обработка.

Как да изберем пила за гипсокартон

Пилите за гипсокартон, наричани още рендета, са съобразени със специфичните качества на материала – крехък, ронлив и чуплив. Наподобяват рашпила, но са с перфорирани отвори с режещи зъби, които безпроблемно отнемат сравнително мекия материал на плочите.

Ако ще обработвате кантовете на гипсокартонените плоскости или ще изглаждате неравностите след разрязването им, особено ако това е направено с макетен нож, използвайте пила под формата на ренде. Ако обаче се налага да оформяте отвори или кривини, то препоръчително е работата с пила с цилиндрична форма, наподобяваща едра рашпила.

Пили за ремонт на резби

Пилата за резби е рядко срещан инструмент за почистване и възстановяване на повредени резби поради ръждясване, трудно отстранимо замърсяване, както и при механична повреда (подбиване) на резбата. Позволява възстановяване на различни видове разби – метрични, инчови и тяхната разновидност, витвортови резби. С инструмента се работи буквално като с пила при външни резби или чрез кръгообразно обхождане на резбата с инструмента, при вътрешни. Острите ръбове на гребените почистват резбата и възстановяват правилната й форма.

Основни правила за работа с пили

Детайлът, трябва да бъдат добре закрепени в менгеме, така че обработваната част да стърчи не повече от 5–10 mm над челюстите. Пилата се движи възвратно-постъпателно с две ръце, като се държи за дръжката и предния край. Същевременно се притиска и с двете ръце, като по-големият натиск се прехвърля върху ръката, която в момента се намира по-близко до обработвания детайл. За получаване на по-гладка повърхност, посоките на изпиляване се кръстосват. При пилене на криви повърхнини пилата следва кривината, която трябва да се получи.

За по-голяма дълготрайност на пилите следва да се спазват някои основни правила:

– Когато трябва да се изпилява дебел слой, най-напред се работи с груба пила, а след това работата се довършва с по-фина.

– При съвсем нова пила първоначално се пилят само по-меки метали, докато връхчетата на зъбите леко се притъпят. След това вече могат да се пилят и по-твърди материали.

– Винаги да се работи с едната страна на пилата, другата да се използва, когато се изхаби първата.

– Не бива да се пилят предмети от закалена стомана – това поврежда пилата. При пилене на чугун, върху чиято повърхност има твърда коричка, тя трябва първо да се изсече със секач и тогава да се пили.

– Острите ръбове се изпиляват най-напред с по-стара пила и чак след като се заоблят, работата може да продължи с нова пила.

– Меки метали (олово, калай, алуминий, мед) не бива да се пилят с фини пили, защото пространството между зъбите им бързо ще се запълни със стружки.

– Пилите трябва да се пазят от омасляване и влага (омаслената пила се почиства с нафта).

– Нарезите на ситните пили се запълват със стружки по-малко, ако предварително се натрият с тебешир.

– Всички и най-вече фините пили за метал, трябва редовно да се почистват от попадналите между зъбите им метални стружки. Включително и когато се установи, че пилата започне да се плъзга и все по-слабо да отнема стружки. Почистването става със специални четки за пили, изработени от тънки месингови или закалени стоманени телчета. Четката се движи успоредно на насечката на пилата.

Тази статия е подготвена от сп. "Направи сам".